Уважаеми родители, учители, настоятели,
На E-mail на УН получихме писмо с много интересни предложения и проблеми за обсъждане! Моля да се включите с Вашите мнения, предложения и въпроси по представените от г-жа Ирина Манушева – родител на ученик от нашето училище – въпроси.
„Здравейте!
Преди всичко, още веднъж благодаря за организацията по озеленяването на двора! Освен че ще стане още по-красив, преживяването беше неповторимо за децата!
А сега бързам да се отзова на призива за споделяне на предложения, идеи и доброволен труд 🙂
1. Споменах, че имам предложение за обучението на учителите и възпитателите в училището по оказване на първа долекарска помощ. Накратко: първата помощ (ПП) е наборът от мерки за спасяването на живота, облекчаването на състоянието на пострадалия и ограничаването на последиците в първите минути след инцидента, до пристигането на специализирана медицинска помощ – т.е. тя се прилага от непосредствените свидетели на инцидента. Статистиките навсякъде по света сочат, че уменията за правилно оказване на ПП на околните намаляват драстично риска от фатален или тежък изход. Поради това във всички западни страни се набляга много на курсовете по първа помощ за цялото население, а в големите фирми и най-вече във всички заведения и институции, работещи за деца, са абсолютно задължителни. В България такъв задължаващ закон все още няма, но това не е основание да пренебрегваме една доказала се практика (още повече като се има предвид времето, за което обикновено пристигат медицинските екипи у нас). Наличието на медицинско лице в училището е чудесно, но то не отменя необходимостта от това, учителите и възпитателите да умеят да оказват ПП, защото решаващи са именно първите минути след инцидента и действията на непосредствените очевидци. Трябва да се има предвид също така, че първата помощ има сериозна научномедицинска основа, която постоянно се актуализира, а за съжаление у нас липсва и практика за редовни опреснителни обучения на медицинските лица. Същото важи за подготовката за действия при различни бедствия. Ще се радвам да обсъдим позицията ви по въпроса и евентуално начините за осъществяване на подобни обучения (самата аз съм инструктор и, разбира се, бих участвала доброволно).
2. Силно съм обезпокоена от асортимента, предлаган в бюфета на училището – както от наличието на чипсове, зрънчо и др. подобни, така и от липсата на пресни плодове, зеленчуци, натурални кисели млека, сандвичи без колбаси и др. по-здравословни продукти. Съществува наредба по въпроса, която според мен тук очевидно не се изпълнява (http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135642509, а ето и един нов анализ за нейното спазване: http://www.srzi.bg/documents/Profilaktika/Decata_i_uchilishteto/Analiz.pdf). Какво може да се направи по въпроса? Извинявам се, ако съм останала с погрешно впечатление за бюфета, но информацията ми е най-вече от сина ми и дочуто от други майки, лично аз не съм имала достъп до него (което е пряко свързано със следващата точка…).
3. По повод ограниченията за достъпа на родителите. Когато избирахме училище за децата си, със съпруга ми останахме приятно впечатлени от свободния достъп на родителите след записване при охраната, както и от различните мероприятия с родителско участие, за които научихме. Според нас родителите са важно звено от образователния процес и не бива да се делят от него, а напротив, да бъде насърчавано тяхното участие по най-различни начини. Макар и масово приет в много детски заведения, отказът на достъп до стаите, учителите и изобщо атмосферата и условията, в които децата прекарват една много значима част от ежедневието си и които пряко влияят и на обучението, и на изграждането им като личности, за мен е в разрез с всички останали чудесни инициативи и послания на училището. В Правилника също чета, че достъпът не е забранен, а става само след предоставяне на лична карта, което е напълно приемлив начин за повишаване на сигурността. Представете си в такъв случай разочарованието ми от новината, че след 15.09 родителите вече няма да се допускат. Все пак аз съм човек, който се съобразява с правилата, но бях потресена от изключително арогантното поведение на един служител от охраната, който два пъти по най-груб начин ми отказваше достъп въпреки уговорките ми с конкретни учители (което е разрешено според съобщението на входа), а когато най-после склоняваше, го правеше като някаква лична услуга, без да поиска документ или поне да запише надлежно имената ми. Държа да подчертая, че това не е оплакване от охраната като цяло; напротив, всички останали нейни служители винаги са били изключително отзивчиви и мили с мен и децата и по никакъв начин не бих ги поставяла под един знаменател. За мен е много важно да разбера мнението на УН по въпроса и дали би могло да се направи нещо, така че родителите да имат по-нормален достъп до училището, разбира се, без да се нарушава сигурността и организацията на учебния процес.
Много благодаря за вниманието и отделеното време – мога само да предполагам колко сте заети с различните дейности, които осъществявате, и безкрайно да ви благодаря за инициативността и активността. Надявам се да мога и аз да помогна поне с малко за развитието на това чудесно училище. Фактът, че пътуваме до него от другия край на София, би трябвало да говори достатъчно за това, колко високо го оценяваме 🙂
Поздрави,
Ирина Манушева“